Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Класовете на Бер и неизброимите ординали

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Уикипедия Шаблон:От надежден източник В тази статия се представят аргументи за несъобразността от дефиниране на класове на Бер за неизброими ординални числа.

Нека класовете ℬ0,ℬ1,...,ℬn,... са дефинирани както следва, без да се поставя ограничението за κ:Card⁡(κ)≤ℵ0Шаблон:Матсим както при дефиницията на класовете на Бер.

  • ℬ0 е класът на непрекъснатите функции на една реална променлива,
  • ℬκ за произволно ординално число κ>0\color . е класът на всички функции, които не принадлежат към ⋃κ′<κℬκ′\color ., но са (поточкова) граница на редица от функции принадлежащи към ⋃κ′<κℬκ′\color .,

Ще докажем следното:

Твърдение

ℬκ=∅ за всички κ:Card⁡(κ)>ℵ0.

Доказателство

Верността на твърдението може да се покаже чрез трансфинитна индукция.[1]

Индукционната хипотеза е

(Card⁡(κ)>ℵ0)⇒(ℬκ=∅).

За κ=0 импликацията е вярна.

Нека тя е вярна за ∀κ′:κ′<κ. Ще покажем, че е вярна и за κ.

Нека

f1,f2,...,fn,...→f∈ℬκ≠∅.

Ще докажем, че Card⁡(κ)≤ℵ0.

Нека α1,α2,...,αn,... са такива ординали, че за

∀i:fi∈ℬαi.

От индукционното предполжение следва

Card⁡(αi)≤ℵ0.

Нека

λ′=∑i=1∞αi

и

λ={λ′:λ′∉{α1,...,αn,...}λ′+1:λ′∈{α1,...,αn,...}

Ясно е, че за

∀i:αi<λ

и

Card⁡(λ)≤ℵ0.

Не е възможно λ да е по-малко от κ, защото тогава функцията f би била елемент на ℬμ за някое μ≤λ. ℬμ и ℬκ обаче са дизюнктни по дефиниция, когато μ≠κ. Следователно

κ≤λ

и

Card⁡(κ)≤Card⁡(λ)≤ℵ0. Шаблон:Доказано [2],[3]

Литература

  • Komjath P., Totik V., Problems and Theorems in Classical Set Theory, Springer, 2006, ISBN 978-0387302935

Шаблон:Бележки

  1. ↑ Това доказателство следва упътването дадено в книгата: Натансон И. П., Теория функций вещественной переменной, Глав. редакция физ.-мат. литературы изд-ва «Наука», 1974 (в диг. форм., ИВМ СО РАН)
  2. ↑ Наблюдателният читател сигурно вече си е задал въпроса, защо в една подобна класификация на реални функции е възможнa появата на ограничение за изброимост. Причината се състой в това, че когато говорим за сходимост, си служим с редици, които са изброими множества. В описаното доказателство това беше решаващо при конструирането на λ. Описаният факт кореспондира с невъзможността да се намери възходяща редица от изброими ординални числа клоняща към най-малкото неизброимо ординално число ω1.
  3. ↑ Друг интересен въпрос е, дали класовете на Бер за изброими индекси κ са празни или не. Може да се покаже, че те не са празни. Този въпрос има непосредтвена връзка с темата борелови множества и с факта, че разглеждаме функции на една реална променлива. Ако вместо функции на една реална променлива разглеждахме например функции на една алгебрична променлива f :A→A над метричното пространство на алгебричните числа A, тогава още класът на Бер от втори ред щеше да е празен. Наистина, нека a1,a2,...,an,... да е рeдицата на всички алгебрични числа. Нека f(an)=yn за всяко n, а fn(x) e интерполиращ полином такъв, че fn(ai)=yi за всяко i≤n. Очевидно fn(x) → f(x) за всяко алгебрично x. Препоръчваме на читателя, който иска да се задълбочи в тази тематика, §33, §38 и §39 в Хаусдорф Ф., Теория множеств, Ленинград, 1937.