Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Теорема за равномерната сходимост в точка

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:От надежден източник Една фaмилия от функции (fn:ℝ→ℝ)n=1,2,... се нарича равномерно сходяща в точката[1] ξ∈ℝ клоняща към f, ако за всяко положително ε съществува естествено m и положително δ, такива че

∀n(n≥m⇒△δ(ξ)⊂{x:|f(x)−fn(x)|<ε})

където

△δ(ξ)={x:|x−ξ|<δ}

e δ-околност на ξ.

Една фaмилия от функции (fn:ℝ→ℝ)n=1,2,... ще наричаме равномерно поне ужсходяща в точката[2] ξ клоняща към f, ако за всяко ε>0 съществува естествено m и положително δ, такива че

△δ(ξ)⊂{x:|f(x)−fm(x)|<ε}.

Повече информация за различните видове сходимост и свързаните с тях термини можете да намерите в допълнението Видове сходимост в пространства от функции.


Теорема

Теорема за равномерната сходимост в точка:

  • Множеството от точки на равномерна сходимост и множеството от точки на равномерна поне ужсходимост на една фамилия от функции F=(fn)n=1,2,... са Gδ-множества.
  • Ако F е равномерно сходяща или равномерно ужсходяща в точката ξ и всеки нейн елемент е непрекъснат в ξ, то и всяка нейна граница f e непрекъсната в тази точка.
  • Ако F е поточково сходяща в дадена точка ξ клоняща към непрекъснатата в ξ функция f и всеки нейн елемент е непрекъснат в ξ, то F e равномерно поне ужсходима в ξ.

Доказателство

Започваме с доказателството на първата част на теоремата:

Нека f∗ е такавa функция, че

f∗(x)=limn→∞fn(x)

за всяко x, за което границата

limn→∞fn(x)

съществува, и

f∗(x)=0

в противен случай. Дефинираме множествата

Smn=Int⁡({x: ∀k≥m(|fk(x)−f∗(x)|<1n)}), Шаблон:Матсим
Rmn=Int⁡({x: |fm(x)−f∗(x)|<1n}),
On=⋃mSmn,

и

Un=⋃mRmn,

които са по дефиниция отворени, както и множествaтa

G=⋂nOn

и

H=⋂nUn

които са Gδ-множества. Очевидно

y∈G

тогава и само тогава когато

∀n∃m∃δ>0 ∀k(k≥m⇒△δ(y)⊂{x:|fk(x)−f∗(x)|<1n}),

което е равносилно на

∀ε>0 ∃m∃δ>0 ∀k(k≥m⇒△δ(y)⊂{x:|fk(x)−f∗(x)|<ε}),

тоест на равномерната сходимост в y. Също така лесно се съобразява, че условията

y∈H,
∀n∃m∃δ>0(△δ(y)⊂{x:|fm(x)−f∗(x)|<1n})

и

∀ε>0 ∃m∃δ>0(△δ(y)⊂{x:|fm(x)−f∗(x)|<ε}),

са еквивалентни. Тоест, че H е множеството от точки на равномерна поне ужсходимост.

Сега ще докажем втората част на теоремата.

От равномерната сходимост (или поне ужсходимост) на (fk)k=1,2,... в точката ξ следва, че за всяко положително ϵ съществуват околност W на ξ и m такива, че

∀x∈W(|fm(x)−f(x)|<ε3)

и в частност

|fm(ξ)−f(ξ)|<ε3,

когато f е някоя от границите на (fk)k=1,2,.... От непрекъснатостта на функциите f1, f2, ... следва, че съществува околност V⊆W на ξ, така че

∀x∈V(|fm(x)−fm(ξ)|<ε3).

Събрани трите неравенствата показват непрекъснатостта на f в точкта ξ:

∀x∈V(|f(x)−f(ξ)|<ε).

Ще завършим доказателството като покажем и верността на третото твърдение. За всяко положително ϵ съществува околност Y на ξ, такава че

∀x∈Y(|fm(ξ)−f(ξ)|<ε3),
∀x∈Y(|f(ξ)−f(x)|<ε3)

и

∀x∈Y(|fm(x)−fm(ξ)|<ε3).

Това следва от поточковата сходимостта на (fk)k=1,2,... и от непрекъснатостта на функциите f, f1, f2, ... в ξ и означава, че

∀x∈Y(|fm(x)−f(x)|<ε).

Последното показва равномерната поне ужсходимост на (fk)k=1,2,... в ξ. Шаблон:Доказано

Вижте също

Литература

  • Hausdorff F., Grundzuеge der Mengenlehre, Verlag Veit & Co, Leipzig, 1914, преиздадена от Chelsea Pub. Co., 1949, 1965, 1978

Шаблон:Бележки

  1. ↑ Това понятие е въведено за първи път от Хаусдорф в Grundzuege der Mengehnlehre, Kap. IX, § 4.
  2. ↑ Това не е приет в литературата термин, а наименование, което използваме за да улесним изложението на доказателствата в сборника (Виж. също допълнението Равномерна поне ужсходимост в дадена точка)