Сборник с математически доказателства/Теория на множествата/Теорема на Йънг за прекъснатите функции

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Уикипедия Шаблон:От надежден източник Тема на тази статия е доказателсво на теоремата на Йънг и някои нейни следствия.

Твърдение (Теорема на Йънг)

Нека 𝔊 e семейството на всички Gδ-множестваШаблон:Матсим от реални числа, 𝔉 - множеството от функции:

f:ℝ→ℝ,

а N(f) за всяко f∈𝔉 - множеството от точки, в които f е непрекъсната. Тогава:

{N(f)}f∈𝔉=𝔊.

Доказателство

Първо ще докажем, че {N(f)}f∈𝔉⊂𝔊.

Нека f∈𝔉. Ще използваме следните означения:

Y(f)=ℝ∖N(f),

△k(x) - за всяко x∈N(f) околност на x такава, че ∀ξ(ξ∈△k(x)⇒|f(ξ)−f(x)|<12k),

Gk=⋃x∈N(f)△k(x)

и

G=⋂k=1∞Gk.

△k(x) са отворени множества следователно и Gk са също отворени множества, а G борелово Gδ-множество. Ще докажем, че N(f)=G.

Очевидно, че N(f)⊂G, което се вижда от:

∀x∀k(x∈N(f)⇒x∈△k(x))⇒∀x∀k(x∈N(f)⇒x∈Gk)⇒∀x (x∈N(f)⇒x∈G).

В обратната посока:

Нека y∈G. Тогава ∀k (y∈Gk) следователно

∀k∃xk(xk∈N(f)⇒y∈△k(xk)).

Нека допуснем, че y∉N(f). Тогава y≠xk за всяко k. Следователно за всяко k съществува околност △k⋆(y) на y, такава, че xk∉△k⋆(y) и △k⋆(y)⊂△k(xk).

От дефиницията на △k(x) следва

∀k∀ξ(ξ∈△k⋆(y)⇒|f(y)−f(ξ)|<1k),

но това означава, че y∈N(f)..

С това доказахме, че N(f)∈𝔊 и следователно {N(f)}f∈𝔉⊂𝔊. Остава да докажем, че {N(f)}f∈𝔉⊃𝔊.


Нека G∈𝔊 и

G=⋂n=1∞Gn, където {Gn}n=1,2,..., са отворени множества. Нека освен това H1=G1 и Hi=Hi−1∩Gi.

Ясно е, че

H1⊃H2⊃…⊃Hn⊃…

а също така, че

⋂n=1mGn=⋂n=1mHn

за всяко m, от което следва

G=⋂n=1∞Hn.

Дефинираме функцията fH:ℝ→ℝ за всяко отворено множество H и функцията s:ℝ→ℝ както следва

fH(x)={0,x∈H∪(ℝ∖(H‾∪ℚ))1,x∈(H‾∖H)∪(ℚ∩(ℝ∖H‾))Шаблон:Матсим

и

s(x)=∑n=1∞fHn(x)3n.

Ще докажем, че s e функция, за която N(s)=G, тоест, че G∈{N(f)}f∈𝔉.

Първо ще покажем, че N(fH)=H.

Ако x∈H, то съществува ε(x)>0 такова, че △(x)={y:|y−x|<ε(x)}⊂H. Функцията fH е константна върху △(x) и следователно непрекъсната в x.

Ако

x∈H‾∖H,

то за всяко ε>0

H∩{y:|y−x|<ε}≠∅

и

∀z((z∈H∩{y:|y−x|<ε}≠∅)⇒(|f(x)−f(z)|=1)).

fH следователно e прекъсната в x.

Ако

x∈ℝ∖H‾,

то съществува ε(x)>0 такова, че △(x)={y:|y−x|<ε(x)}⊂ℝ∖H‾. В сила е

△(x)∩(ℚ∩(ℝ∖H‾))≠∅

и

△(x)∩(ℝ∖(H‾∪ℚ))≠∅

От което следва, че fH e и в този случай прекъсната в точката x.

Нека да разгледаме сега функцията s(x). Редът

∑n=1∞fHn(x)3n(#)

се мажорира от сходящия ред

∑n=1∞13n

и е следователно равномерно сходящ. Тъй като функциите {fHn}n са непрекъснати в G, то заради равномерната сходимост на (#) и s(x) би трябвало да е непрекъсната в G, тоест N(s)⊃G. Остава да покажем, че функцията s(x) е прекъсната за всяко x∈ℝ∖G.


Нека x∉G и m=min⁡{n:x∉Hn}.

Тогава

s(x)=∑n=m∞fHn(x)3n.

Ако

x∈ℝ∖Hm‾,

то

x∈ℝ∖Hn‾ за всяко n≥m.

и следователно

∃δ∀n(n≥m⇒△δ(x)⊂ℝ∖Hn‾),

където △δ(x)={y:|y−x|<δ}. За y∈△δ(x)

s(y)={0,y∈ℝ∖ℚ∑n=m∞13n>0,y∈ℚ

Което означава, че x∉N(s).


Ако

x∈Hm‾∖Hm,

то за всяко δ>0

△δ(x)∩Hm≠∅

и

∀y(y∈△δ(x)∩Hm⇒s(y)≤∑n=m+1∞13n<13m),

но

s(x)≥FHm(x)3m=13m.

Следователно и в този случай x∉N(s).Шаблон:Доказано

Литература

  • Hausdorff F., Grundzüge der Mengenlehre, 1914, Chelsea Publishing Company, New York, 1949

Виж също

de:Beweisarchiv: Mengenlehre: Deskriptive Mengenlehre: Satz von Young